Заваръчната тел и заваръчният прът са обичайни заваръчни материали. Техните различия се изразяват предимно в следните аспекти:
1. Контролируемост и стабилност: Заваръчната тел има по-малък диаметър, което улеснява прецизното управление с помощта на автоматично подаване на тел и позволява стабилно и бързо заваряване. Обратно, заваръчните пръти са по-дебели и изискват постоянно заточване, за да се поддържа постоянен диаметър, което ги прави по-малко прецизни за контрол.
2. Използване на материала: Заваръчните пръти обикновено са по-дебели и по-тежки, като диаметрите обикновено варират от 2,5 mm, 3,2 mm и 4,0 mm. Те трябва да се нагреят, за да се разтопят преди заваряване. Заваръчната тел, от друга страна, има по-малък диаметър, обикновено 1,0 mm или 1,2 mm. Необходимо е оборудване (като MIG/MAG заваръчен апарат) за нагряване на електрода, създавайки разтопена дъга, която косвено разтапя жицата.
3. Място за заваряване: Заваръчната тел може да се използва на някои трудно{1}}достъпни-места, като например в затворени пространства. Заваръчните пръти обаче са по-трудни за работа поради обема им.